Вие сте тук

България получава ресор „Иновации и младеж“

вторник, 10 Септември, 2019 - 13:27

Днес новоизбраният председател Урсула фон дер Лайен представи своя екип и новата структура на следващата Европейска комисия, съобщава пресслужбата на ЕК. 

 

Новата Комисия ще бъде отражение на приоритетите и амбициите, изложени в Политическите насоки. Комисията е структурирана около целите, за постигането на които Европейският парламент избра председателя Фон дер Лайен.

В центъра на нашата работа е необходимостта да се обърне внимание на промените в климата, технологиите и демографските характеристики, които преобразяват нашите общества и начина ни на живот. Съществуващите световни сили поемат по нов самостоятелен път. Появяват се и се консолидират нови световни сили. Това оставя у много общности в Европа усещане за несигурност и безпокойство. ЕС трябва да играе водеща роля в прехода към здрава планета и към нов цифров свят. Ще може да го направи обаче само чрез обединяване на хората и чрез модернизиране на нашата уникална социална пазарна икономика в съответствие с днешните нови амбиции.

В началото на това пътуване трябва да се възползваме максимално от всичките си силни страни и умения и от целия си потенциал. Трябва да се съсредоточим върху равенството и да създадем възможности за всички хора, независимо от това дали са жени или мъже, дали са от изток, запад, юг или север, дали са млади или стари. Трябва да отстояваме общите си ценности и върховенството на закона. През следващите пет години всички европейски институции трябва да работим заедно, за да разсеем страховете и да създадем нови възможности.

Новоизбраният председател Урсула фон дер Лайен заяви: „Този екип ще очертае европейския път: ще предприемем решителни действия за борба с изменението на климата, ще изградим партньорство със Съединените щати, ще дефинираме отношенията си с един по-самоуверен Китай и ще бъдем надежден съсед, на Африка например. Този екип трябва да отстоява нашите ценности и стандарти от световна класа. Искам Комисия, която да се ръководи с решимост, която да е напълно съсредоточена върху разглежданите въпроси и да дава съответните отговори. Искам Комисията да бъде балансирана, динамична и модерна. Сега този екип ще трябва да спечели доверието на Парламента. Ръководената от мен Комисия ще бъде геополитическа Комисия, работеща за устойчиви политики. Искам също така Европейският съюз да бъде пазител на многостранното сътрудничество. Защото знаем, че сме по-силни, като заедно правим това, което не можем да направим сами.“

 

Нова структура, адаптирана към набелязаните цели

 

Новият колегиум ще се състои от осем заместник-председатели, в това число върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност (Жозеп Борел). Заместник-председателите отговарят за водещите приоритети в Политическите насоки. Те ще ръководят работата ни по най-важните хоризонтални въпроси, като например Европейския зелен пакт, подготвеността на Европа за цифровата ера, икономиката в интерес на хората, съхраняването на европейския ни начин на живот, по-силна Европа на световната сцена и новия тласък за европейската демокрация. Членовете на Комисията са в центъра на структурата на новия колегиум. Те ще ръководят експертните познания и опит, осигурявани от генералните дирекции.

 

Трима изпълнителни заместник-председатели ще имат двойна функция. Те ще бъдат едновременно заместник-председатели, отговарящи за една от трите основни теми в дневния ред на новоизбрания председател, и членове на Комисията.

Изпълнителният заместник-председател Франс Тимерманс (Нидерландия) ще координира работата по Европейския зелен пакт. Той ще отговаря и за политиката за борба с изменението на климата със съдействието на Генерална дирекция „Действия по климата“.

Новоизбраният председател Урсула фон дер Лайен заяви: „Искам Европейския зелен пакт да се превърне в отличителния белег на Европа. В основата му е ангажиментът ни да бъдем първият континент на света, който е неутрален по отношение на климата. Това е и дългосрочен икономически императив: тези, които действат първи и са най-бързи, ще се възползват от възможностите, които предлага екологичният преход. Искам Европа да води надпреварата. Искам Европа да бъде износител на знания, технологии и най-добри практики.“

Изпълнителният заместник-председател Маргрете Вестегер (Дания) ще координира цялата програма за подготвеност на Европа за цифровата ера и ще бъде комисар по въпросите на конкуренцията с подкрепата на Генерална дирекция „Конкуренция“.

Новоизбраният председател Урсула фон дер Лайен заяви: „Цифровизацията оказва огромно въздействие върху начина, по който живеем, работим и общуваме. В някои области Европа трябва да навакса изоставането си, например при директните продажби от предприятия на потребители, докато в други сме на челно място, например сделките между предприятия. Трябва да подготвим единния пазар за цифровата ера, да извлечем максимална полза от изкуствения интелект и големите информационни масиви, да повишим киберсигурността и да работим усилено за собствения ни технологичен суверенитет“.

Изпълнителният заместник-председател Валдис Домбровскис (Латвия) ще координира работата в областта на икономиката в интерес на хората и ще бъде комисар, отговарящ за финансовите услуги, със съдействието на Генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“.

Новоизбраният председател Урсула фон дер Лайен заяви: „Нашата социална пазарна икономика е единствена по рода си. Тя е в основата на нашия просперитет и социална справедливост. Това има още по-голямо значение, защото сме изправени пред двоен преход: климатичен и цифров. Валдис Домбровскис ще ръководи работата ни за обединяване на социалното и пазарното измерение в нашата икономика.“

 

Останалите петима заместник-председатели са:

Жозеп Борел (Испания, понастоящем министър на външните работи): кандидат за ВП/ЗП, „По-силна Европа на световната сцена“;

Вера Йоурова, (Чешка република, член на Комисията „Юнкер“): „Ценности и прозрачност“;

Маргаритис Схинас (Гърция, бивш член на Европейския парламент, дългогодишен служител на Европейската комисия): „Съхраняване на европейския ни начин на живот“;

Марош Шефчович (Словакия, заместник-председател на Комисията „Юнкер“): „Междуинституционални отношения и перспективи“;

Дубравка Шуица (Хърватия, член на Европейския парламент): „Демокрация и демография“.

 

Дубравка Шуица ще ръководи от страна на Комисията и работата по Конференцията за бъдещето на Европа.

Новоизбраният председател Урсула фон дер Лайен заяви: „Искаме да вдъхнем нови сили на демокрацията в Европа. Това е наша обща отговорност. Демокрацията е нещо повече от гласуване на избори на всеки 5 години. Демокрацията означава гласът ни да бъде чут и да можем да участваме в изграждането на обществото.“

 

Новоизбраният председател Фон дер Лайен иска да ръководи силно мотивиран колегиум, който разбира Европа и се вслушва в исканията на европейците.

 

  • Ето защо всички членове на колегиума ще посетят всяка държава членка през първата половина на мандата си. Те трябва да опознаят не само столиците, но и да посетят регионите, в които хората в Европа живеят и работят.

 

  • Както Европа, така и Комисията трябва да бъдат подготвени за цифровата ера. Заседанията на колегиума ще бъдат електронни и без документи на хартиен носител.

 

  • Целта на новата Комисия е да улесни живота на хората и предприятията. Когато Комисията създава нови законови и подзаконови разпоредби, тя ще прилага принципа, че при въвеждането на нова разпоредба отпада стара, с цел да се намали бюрокрацията.

 

Новоизбраният председател Урсула фон дер Лайен заяви: „Това ще бъде комисия, която изпълнява поетите ангажименти. Имаме структура, която насочва усилията си към решаване на задачите, а не към йерархичността на действията. Трябва да сме в състояние да се справяме с важните въпроси по най-бързия и решителен начин.“

 

Останалите кандидати за комисари са следните лица.

Йоханес Хан (Австрия) ще отговаря за ресор „Бюджет и администрация“ и ще се отчита пряко пред председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен. В качеството си на дългогодишен член на колегиума той разбира значението на създаването на модерна администрация.

 

Дидие Рейндерс (Белгия), който е адвокат по професия, е бивш национален министър на финансите, министър на външните работи и европейските въпроси и министър на отбраната с богат опит. В новата Комисия той ще отговаря за ресор „Правосъдие“ (включително по въпросите за върховенството на закона).

 

Мария Габриел (България) е настоящ европейски комисар. Тя работи всеотдайно и енергично по ресора на цифровите технологии и сега преминава към създаването на нови перспективи за младото поколение (ресор „Иновации и младеж“).

 

Стела Кириaкидес (Кипър) е медицински психолог с дългогодишен опит в областта на социалните въпроси, здравеопазването и профилактиката на раковите заболявания. Тя ще ръководи ресор „Здравеопазване“.

 

Кадри Симсон (Естония) е дългогодишен член на естонския парламент и министър на икономиката и инфраструктурата. Тя ще отговаря за ресор „Енергетика“.

 

Юта Урпилайнен (Финландия) е била не само министър на финансите и дългогодишен член на комисията по външни работи на финландския парламент, но е работила и като специален пратеник в Етиопия. Тя ще поеме отговорността за ресор „Международни партньорства“.

 

Силви Гулар (Франция), която е бивш член на Европейския парламент, е твърдо ангажирана и убедена европейка. Като комисар за ресора „Вътрешен пазар“ тя ще ръководи работата ни в областта на индустриалната политика и ще насърчава цифровия единен пазар. Тя ще отговаря и за новата Генерална дирекция „Отбранителна промишленост и космическо пространство“.

 

Ласло Трочани (Унгария) е бившият министър на правосъдието на Унгария. Той ще ръководи ресор „Съседство и разширяване“.

 

Фил Хоган (Ирландия) — действащият комисар по въпросите на селското стопанство, ще допринесе с опита си в новата Комисия в ресор „Търговия“.

 

Паоло Джентилони (Италия) — бивш италиански министър-председател и министър на външните работи, ще сподели големия си опит в ресор „Икономика“.

 

Виргиниюс Синкявичюс (Литва) — министър на икономиката и иновациите на Литва, ще отговаря за „Околна среда и океани“.

 

Никола Шмит (Люксембург) идва с опита си от Европейския парламент и прослуженото време като национален министър на заетостта и труда и сега ще отговаря за ресор „Работни места“.

 

Хелена Дали (Малта) е посветила своя политически живот на равнопоставеността в качеството си на министър на социалния диалог, потребителските въпроси и гражданските свободи, а също и като министър на европейските въпроси и равнопоставеността. Тя ще ръководи ресор „Равнопоставеност“.

 

Януш Войчеховски (Полша) е дългогодишен член на Европейския парламент, участващ в комисията по земеделие, и понастоящем е член на Европейската сметна палата. Той ще отговаря за ресор „Земеделие“.

 

Елиза Ферейра (Португалия) понастоящем е заместник-управител на Banco de Portugal. В продължение на много години е член на Европейския парламент и е била министър на планирането и министър на околната среда на Португалия. Тя ще ръководи ресор „Сближаване и реформи“.

 

Рована Плумб (Румъния) е член на Европейския парламент (заместник-председател на Групата на социалдемократите) и е бивш национален министър на околната среда и изменението на климата, министър на труда, министър на европейските фондове, министър на образованието и министър на транспорта. Тя ще отговаря за ресор „Транспорт“.

 

Янез Ленарчич (Словения) е словенски дипломат. Той е бил държавен секретар по европейските въпроси и в продължение на няколко години е работил в тясно сътрудничество с Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Европейския съюз. Той ще отговаря за ресор „Управление при кризи“.

 

Илва Йохансон (Швеция) е национален министър на заетостта, но също така бивш министър на училищата и министър на здравеопазването и грижите за възрастните и член на шведския парламент. Тя е също така високо ценен експерт в областта на заетостта, интеграцията, здравеопазването и благосъстоянието. Тя ще ръководи ресор „Вътрешни работи“.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.