БНБ обяви война на Дянков заради Сребърния фонд

Материалът е на Юлиана Бончева и е публикуван във вестник Сега.

В деня, в който правителството одобри промени в Закона за Сребърния фонд, БНБ разпространи безпрецедентно остро критично становище по тях. "Проектът трябва да се оттегли поради съществени рискове за макроикономическата и финансовата стабилност в България", твърди централната банка. За първи път екипът на гуверньора Иван Искров изоставя обичайния си дипломатичен тон и отправя тежки публични упреци срещу изпълнителната власт.

Вчера кабинетът гласува спорните текстове за по-доходоносно управление на резервния пенсионен фонд, който в момента разполага с около 1.78 млрд. лева. След продължителни дебати и въпреки многото критики МС прие, че още тази година до 30% от средствата могат да се инвестират в държавни ценни книжа, а с поетапно увеличение към 2016 г. до 70% от фонда може да се вложат в ДЦК.

В становището си БНБ посочва, че Сребърният фонд е част от фискалния резерв и е актив на държавата. "С инвестирането на средства в български ДЦК обаче тези средства се превръщат в пасив - задължение на държавата, и фискалният резерв автоматично намалява", обясняват от екипа на Иван Искров. Според него предлаганите промени ще доведат до скок на лихвите у нас.

Сега голяма част от Сребърния фонд се депозира по сметки в БНБ, а тя инвестира тези пари в чужбина, което увеличава международните валутни резерви на България. Ако вместо това средствата се инвестират в български ДЦК, това автоматично ще понижи международните ни резерви, което ще е негативен сигнал към инвеститори и анализатори в чужбина, ще накърни доверието към страната и в крайна сметка ще повиши цената, по която правителството и частният сектор се финансират, посочва БНБ.

Ако в чужбина доверието към България падне заради смаляване на резервите, това подкопава устойчивостта на валутния борд - основата на финансовата стабилност на страната, се предупреждава още в становището. БНБ припомня, че рейтинговите агенции до миналата година подобряваха оценките си за България именно заради високите фискални буфери, но "едно допълнително понижаване на фискалния резерв ще предизвика понижение на кредитния рейтинг на държавата".

Според централната банка "очевидно доходността не е била водещ мотив при вземането на решенията за управление на средствата на фонда". До момента инвестициите са били само в краткосрочни депозити, по които лихвите са ниски. От банката са предлагали на финансовото министерство да се направи портфейл от европейски ДЦК от страни-членки на еврозоната, но предложението не е било прието. Оттам посочват още, че имат капацитет да вземат инвестиционни решения и да осигуряват по-добра доходност на фонда, подобно на тази от валутните резерви и ако е искало, министерството е можело да се възползва от тях.

Централната банка задава и познатия въпрос - защо правителството, вместо да прави краткосрочни депозити, носещи ниска лихва, не й е възложило като на инвестиционен мениджър на МС да инвестира и умножава средствата на Сребърния фонд. БНБ припомня също на правителството, че законопроектите задължително трябва да вървят в комплект с финансова обосновка, особено когато влияят пряко или косвено на държавния бюджет. В случая такава обосновка напълно липсва. БНБ предлага законопроектът да бъде оттеглен, а промените да бъдат широко обсъдени.

Становището на БНБ на практика обобщава и повтаря всички досега известни притеснения за "раздвижването" на Сребърния фонд - на работодателските организации, синдикатите, партиите и независимите анализатори. Екипът на Искров подчертава, че нарушава обичайната си дискретност и публикува мнението си, защото не е бил чут от правителството. От разпространения вчера текст се разбира, че становището с предупрежденията за рисковете, прието единодушно от управата на БНБ, е било изпратено на вицепремиера Дянков още на 21 март.