Вие сте тук

ЕК представи препоръки за реформи в българската система за научни изследвания и иновации

четвъртък, 8 Октомври, 2015 - 13:42

Европейската комисия представи днес ключови препоръки за модернизиране на политиките в сферата на научните изследвания и иновациите в България.   България е първата страна членка, която се възползва от възможностите на механизма за подкрепа в областта на политиките (Policy Support Facility) по програмата на ЕС за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Този механизъм дава практическа подкрепа на правителствата  при определянето, прилагането и оценката на онези реформи, които са необходими за подобряване на публичните структури в сферата на изследванията и иновациите.

Европейският комисар за научни изследвания, наука и иновации, Карлос Моедаш каза: "Поздравявам България за това, че беше първата държава членка, която по собствено желание използва възможностите на механизъм за подкрепа в областта на политиките по програмата за изследвания и иновации "Хоризонт 2020". Подобно на други страни от Европейския съюз България прави преход към икономика, основана на знанието, чиито най-големи предимства са иновативните продукти и услуги. Научноизследователския сектор е ключов за този преход, но има нужда от важни реформи. Аз съм убеден, че тези реформи ще бъдат проведени успешно и ще доведат до икономически растеж и създаване на нови работни места в страната."

Международният панел за оценка на научно иновационната система в България се състои от научни експерти и представители на държавни институции от Австрия, Полша, Португалия, Испания, Словения,  Германия , Ирландия, Норвегия, Холандия и Великобритания. Стъпките по реализирането на препоръките от извършената оценка на българската научно изследователска система се обсъждат в момента с българското правителство.

Основните препоръки на международния панел за оценка на научно иновационната система в България са:

1. България има историческа възможност да засили икономическия си потенциал като увеличи финансирането за наука и иновации до поне 1% от БВП до 2020 г. Постигането на устойчив ефект от подобно увеличение на разходите изисква важни структурни реформи в  научно иновационната система, за да се увеличат ефективността и качеството й. За целта е необходима координация  и ефективно планиране, както и използването на европейските структурни фондове.

2. Продължителна подкрепа за реформи и инвестиции в наука и иновации, основана на широк политически консенсус в тази сфера; установяване на структуриран,  задълбочен и постоянен диалог с българските научноизследователски среди.

3. Създаване на професионална, независима и устойчива изследователска агенция.

4. Подобряване на процесите на оценяване и финансиране на проектни предложения и привеждането на тези процеси към международните стандарти.

5. Постепенно концентриране на финансирането в полза на институции, които извършват изследователска дейност, така че да се възнагради постигането на високи резултати.

6. Стимулиране на участието на български учени и изследователи в европейски програми.

7. Предприемане на бързи действия за възстановяването на стимулите за изследователска кариера и задържане и привличане на млади таланти от България и чужбина в сферата на науката и иновациите.

8. Стимули за отварянето на българската наука към бизнеса и ускоряване на схемите за подкрепа на публично-частното партньорство.

9. Създаване на условия за развитието на специфични регионални и местни екосистеми за наука и иновации, използвайки опита от София Тех Парк.

10. Извършване на оценка от страна на българското правителство на изпълнението на тези препоръки след 3 години.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.