Вие сте тук

Café d’Europe

петък, 9 Септември, 2016 - 15:13

 „Столица ЕВРОПА” представя опита на различни европейски държави в организирането на събития, част от програмата на Председателството на ЕС. Днес ви представяме  Café d’Europe, част от Австрийското председателство през 2006 година.

Кафенето е място за срещи и заговори, за интелектуални дебати и разговори. Ако някой нарисува карта на кафенетата, човек би придобил основна представа за европейската идея...“ - Джордж Стайнер

За Денят на Европа 2006, на 9-ти май, Института на регионите в Европа (ИРЕ)  представи културен проект около Европа, подкрепян от Австрийското Предсдателство на Съвета на Европа –Café d’Europe („Европейско кафене“).

Кафенетата, може би повече от всяка друга институция, са синоними на комуникация и местна култура. Те са символ на нашето общо европейско наследство.

Европа слуша

В 27 „Европейски кафенета“ в 27 европейски столици, дискусиите в кафенетата се проведоха сред разнообразна и пъстра аудитория от всички краища на Европа. Между различните въпроси, идеи и мечти, най-обсъждани теми бяха за разнообразието и цветната природа на Европейския съюз.

Хората също твориха в „Европейското кафене“ – писатели и граждани писаха за „Истории от Европа“ в 27 европейски столици.

Истории от Европа

Иржи Груша, президентът на Международната асоциация на поетите, писателите на есета и романи (PEN International), е написал текст озаглавен „Съблазнителната Европа“ специално за случая. Тази тема бе разгледана от всички писатели и случайни хора в кафенетата и всеки я интерпретира по собствен, индивидуален начин.

На 9-ти май 2006 години „Истории от Европа“ бяха  написани в кафенета от Дъблин до Атина, от Париж до Рига. Материалите впоследствие бяха издадени като книга. В България кафене „Европа” беше открито в София в грандхотел "България".

През 2016 година, отново за Деня на ЕВРОПА, популярни личности четоха интересни и забавни истории, посветени на мира и единството в Европейския съюз. Проектът е съвместна инициатива на Информационното бюро на Европейския парламент и Представителството на Европейската комисия в България, която се осъществява в партньорство с Пощенска кутия за приказки. Глас на разказите за Европа бяха ръководителите на Информационното бюро на ЕП и на Представителството на ЕК Теодор Стойчев и Огнян Златев, журналистите Драгомир Симеонов, Милена Милотинова, Камен Алипиев и Николай Колев, актьорите Константин Лунгов, Мая Бежанска и Силвия Петкова, спортната звезда Симона Пейчева, младата писателка и оперна певица Мила Михова и др.

Европейски журнал

На Деня на Европа, 9-ти май 2006 година, „Европейските кафенета“ станаха и сцена на различни  други дейности. Например беше издаден Европейски ежедневник от Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ) – престижен немски ежедневник. „Виртуален“ европейски редакционен отбор писа на множество различни теми, отразяващи невероятното културно разнообразие на Европа.

Този ежедневник бе публикуван на Деня на Европа 2006 на немски и английски език.

Сладка Европа

Кафето и тортите са неделима част от културата на кафенетата. „Европейските кафенета“ предложиха на своите клиенти селекция от европейски торти и сладкиши, както и брошура с европейски рецепти „Сладка Европа“.

 

 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.

Проект "Столица Европа" се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община Програма Европа, 2016 г. от Фондация „Център за модернизиране на политики”

Цялата отговорност за съдържанието на тази страница се носи от Фондация „Център за модернизиране на политики” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Столична община.