Вие сте тук

България започва първото си председателство на Съвета

вторник, 2 Януари, 2018 - 09:29

1 януари 2018 г. бележи началото на българското председателство на Съвета, което ще продължи през следващите 6 месеца. Председателството ще се съсредоточи върху четири основни области: бъдещето на Европа и младите хора, Западните Балкани, сигурността и стабилността и цифровата икономика.

Приоритетите на българското председателство са подчинени на неговия девиз: „Съединението прави силата“, който е и девизът върху герба на Република България. Със своите партньори председателството ще се стреми към единство сред държавите членки и институциите на ЕС, за да се предоставят конкретни решения за изграждането на по-силна, по-сигурна и солидарна Европа.

Задачи на председателството

Председателството отговаря за това да насочва и стимулира работата на Съвета по законодателството на ЕС, да осигурява приемственост в изпълнението на програмата на ЕС, систематичност на законодателните процеси и сътрудничество между държавите членки. За тази цел председателството трябва да действа като честен и неутрален посредник.

Председателството има две основни задачи:

1. Планиране и ръководене на заседанията на Съвета и на неговите подготвителни органи

Председателството ръководи заседания на различните състави на Съвета (с изключение на Съвета по външни работи) и на подготвителните органи на Съвета, които включват постоянни комитети, като Комитета на постоянните представители (Корепер), и работни групи и комитети, които разглеждат много специфични теми.

Председателството следи за правилното протичане на обсъжданията и за коректното прилагане на Процедурния правилник на Съвета и на методите на работа.

То организира също различни формални и неформални срещи в Брюксел, както и в държавата, поела ротационното председателство.

2. Представляване на Съвета в отношенията му с другите институции на ЕС

Председателството представлява Съвета в отношенията с другите институции на ЕС, по-специално с Комисията и Европейския парламент. Неговата роля е да се опитва да постигне съгласие по законодателните досиета чрез тристранни срещи, неформални преговори и срещи на помирителния комитет.

Председателството работи в тясна координация със:

  • председателя на Европейския съвет
  • върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

Председателството подпомага тяхната работа и понякога от него може да бъде поискано да поеме някои задължения вместо върховния представител, като например да представлява Съвета по външни работи пред Европейския парламент или да ръководи Съвета по външни работи, когато се обсъждат въпроси от областта на общата търговска политика.

Ротационно председателство

Председателството на Съвета се сменя на ротационен принцип между държавите — членки на ЕС, на всеки шест месеца. През този шестмесечен период председателството ръководи заседания на всяко равнище в Съвета, спомагайки да се гарантира непрекъснатостта на работата на ЕС в Съвета.

Държавите членки, които изпълняват председателството, работят в тясно сътрудничество в групи от по 3 държави членки, наречени „тройки“. Тази система е въведена с Договора от Лисабон през 2009 г. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма.

Настоящата тройка председателства е съставена от председателствата на Естония, България и Австрия.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.