Вие сте тук

Комисията предприе следващи стъпки по две процедури за нарушение спрямо България в областта на транспорта

четвъртък, 5 Октомври, 2017 - 14:53

Европейската комисия поиска от България да съгласува всички свои национални разпоредби в съответствие с правото на ЕС относно безопасността на железопътния транспорт (Директива 2004/49/ЕО). Тази директива изисква от държавите членки да създадат независим орган по безопасността и независим разследващ орган на произшествия и инциденти. Тя също така изисква разпределяне на задачите и отговорностите за безопасността между различните заинтересовани страни от железопътния транспорт с цел да се гарантира, че те не се припокриват и не си противоречат помежду си. До момента обаче България не е успяла да осигури независимостта на разследващия орган и да му предостави достатъчно ресурси. България разполага с два месеца, за да коригира ситуацията. В противен случай Комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу нея.

В областта на устойчивия транспорт Комисията поиска от България да транспонира изцяло правилата на ЕС относно разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (Директива 2014/94/ЕС). Основната цел на директивата е да установи обща рамка за широкомащабно разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива в Европа. Това е от съществено значение, за да се намали зависимостта на транспорта от петрола, да се смекчи въздействието му върху околната среда и по този начин да се укрепи водещата роля на Европа в борбата срещу изменението на климата. Директивата определя минимални изисквания за изграждането на инфраструктура за алтернативните горива, включващи зарядни точки за електрически превозни средства и точки за зареждане с природен газ и водород. Решението трябваше да бъде приложено до 18 ноември 2016 г. най-късно. Въпреки това България само частично е уведомила Комисията за мерки за транспониране на директивата в националното право. В срок от два месеца България трябва да уведоми Комисията за тези мерки. В противен случай Комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС.

За повече подробности относно всички взети решения вж. регистъра на решенията за установяване на нарушение.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.