Вие сте тук

Държавна помощ: Комисията опростява правилата за публични инвестиции в пристанища, летища, култура и най-отдалечените региони

сряда, 17 Май, 2017 - 14:40

Европейската комисия одобри днес нови правила за държавна помощ, с които някои мерки за публична подкрепа за пристанища, летища, култура и най-отдалечените региони се освобождават от предварителен контрол на Комисията. Целта е да се улеснят публичните инвестиции, насочени към създаване на работни места и растеж, като в същото време се запази конкуренцията.

Комисар Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: „Искаме да гарантираме, че предприятията могат да се конкурират при равни условия на единния пазар — и искаме да направим това по най-ефикасния начин. Правилата на ЕС за държавната помощ са еднакви за всички държави членки. Одобрените днес промени ще спестят на държавите членки време и трудности при инвестиции в пристанища, летища, култура и най-отдалечените региони на ЕС, като същевременно ще запазят конкуренцията. Те също позволяват на Комисията да насочи вниманието си към мерките за държавна помощ, които оказват най-голямо въздействие върху конкуренцията на единния пазар, и да действа „мащабно по важните въпроси и скромно по маловажните“ в полза на всички европейски граждани“.

Общият регламент за групово освобождаване от 2014 г. предостави възможност на държавите членки да прилагат широк спектър от мерки за държавна помощ без предварително одобрение от страна на Комисията, тъй като е малко вероятно те да нарушат конкуренцията. В резултат на това около 95 % от мерките за държавна помощ, прилагани от държавите членки (с общ годишен разход в размер на около 28 милиарда евро), понастоящем се ползват от освобождаване. Например в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите броят на уведомленията за държавни помощи е намалял наполовина от 2014 г. насам (вж. Доклад за държавните помощи за 2016 г.).

Следа като проведе две обществени консултации, Комисията сега включи в приложното поле на този регламент пристанищата и летищата.

Що се отнася до летищата, държавите членки вече могат да извършват публични инвестиции в регионални летища, обслужващи до 3 милиона пътници годишно, при пълна правна сигурност и без предварителен контрол от страна на Комисията. Това ще улесни публичните инвестиции в повече от 420 летища в ЕС (през които минават близо 13 % от въздушното движение).

Регламентът също така позволява на публичните органи да покриват оперативните разходи на малките летища, обслужващи до 200 000 пътници годишно. Броят на тези малки летища е равен на броя на почти половината от всички летища в ЕС, но дялът им от въздушното движение е само 0,75 %. Докато тези малки летища могат да допринесат значително за свързаността на съответния регион, малко вероятно е те да нарушат конкуренцията на единния пазар на ЕС.

Що се отнася до пристанищата, сега държавите членки могат да извършват публични инвестиции в размер до 150 милиона евро в морски пристанища и до 50 милиона евро във вътрешни пристанища при пълна правна сигурност и без предварителен контрол от страна на Комисията. Регламентът позволява на публичните органи да покриват разходите за драгиране в пристанищата и по водните пътища за достъп.

Другата новост, е че в регламента е предвидено опростяване в няколко други области. По-специално Комисията ще разглежда само по–значителните случаи на държавни помощи, свързани с по-висок размер на помощ за културни проекти (и само ако тези мерки действително представляват държавна помощ, което в повечето случаи не е така) и за многофункционални спортни игрища.

Комисията също така въведе промени в правилата, благодарение на които публичните власти ще могат по-лесно да компенсират предприятията за допълнителните разходи, които поемат, когато извършват дейност в най-отдалечените региони на ЕС, като взе предвид специфичните предизвикателства, пред които са изправени тези предприятия, като например отдалечеността на регионите и зависимостта им от няколко търгувани продукта.

Инициативата има за цел да намали административната тежест за публичните органи и други заинтересовани страни в контекста на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) на ЕС. Инициативата е част от усилията на Комисията да съсредоточи контрола относно държавната помощ върху по-големи случаи, въздействащи значително върху конкуренцията на единния пазар, като по този начин създаде най-голяма полза за потребителите. Тя допълва няколко инициативи, които Комисията предприе през последните две години за модернизиране на прилагането на разпоредбите за държавната помощ. С тези инициативи се цели да се улеснят допълнително публичните инвестиции в подкрепа на нашите общи цели по отношение на работните места и растежа, климата, иновациите и социалното сближаване.

Актуализираният регламент представлява още един основополагащ елемент от последователната работа на Комисията „Юнкер“, насочена към осигуряване на възможно най-ефективното и ефикасно прилагане на правилата на ЕС за държавна помощ.

Допълнителни инициативи

В допълнение към изменението на Общия регламент за групово освобождаване, в Известието относно понятието за държавна помощ, прието през май 2016 г., се уточнява какви мерки за публична подкрепа попадат извън обхвата на контрола на ЕС относно държавната помощ, например защото не нарушават конкуренцията на единния пазар. Известието подпомага държавите членки да разработват мерки за публична подкрепа, които могат да се прилагат без предварителен контрол от страна на Комисията. В него например се потвърждава, че публичните инвестиции в пътища, вътрешни водни пътища, железопътни и водоразпределителни мрежи обикновено могат да се извършват без предварителен контрол от страна на Комисията.

Освен това през септември 2016 г. Комисията постанови поредица от решения за държавна помощ (вж. също предишния пакет от май 2015 г.), в които се изяснява какви мерки за публична подкрепа могат да приложат органите на държавите членки без предварителен контрол от страна на Комисията, тъй като тези мерки не засягат търговията между държавите членки.

Взети заедно, тези инициативи допринасят за стимулиране на инвестициите чрез намаляване на административната тежест за публичните органи и предприятията, като същевременно повишават правната сигурност за получателите на помощи и техните конкуренти. Те също така дават възможност на държавите членки да поемат отговорност за своя избор на политики относно местните мерки за държавна помощ, а на Комисията — да съсредоточи ресурсите си върху разследването на мерки за държавна помощ, които е вероятно да окажат най-голямо въздействие върху конкуренцията на единния пазар.

Регламентът за изменение, ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Регламентът за изменение, заедно с обяснителна бележка, може да бъде намерен тук:

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.