Вие сте тук

Министър Алексиев: Стремим се да изграждаме модерна инфраструктура, отговаряща на потребностите на населението и бизнеса

четвъртък, 23 Март, 2017 - 14:17

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда устойчива и последователна транспортна политика, която е съобразена с европейската политика, разработените стратегически документи и с реалностите на транспортния сектор в страната ни. „Усилията ни са за насочени към създаване на необходимите условия за развитие на транспортната инфраструктура, както и за повишаване на сигурността, безопасността, конкурентоспособността и екологосъобразността на транспорта“. Това каза министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев по време на регионална конференция в София за насърчаване на инвестициите в транспорта, предаде БТА.

„Стремим се да изграждаме модерна инфраструктура, отговаряща на потребностите на населението и бизнеса в страната ни, използвайки както средства от ЕС, така и заеми от международни финансови институции, от частния сектор и държавния бюджет“, посочи министърът. Той уточни, че с европейско финансиране България развива приоритетно коридорите от основната трансевропейска транспортна мрежа, които преминават през страната ни - Ориент-Източносредиземноморски, както и коридорът Рейн-Дунав. Летищната и пристанищните инфраструктури модернизираме с помощта на частния сектор, каза Алексиев.

Транспортният министър посочи, че при изпълнение на ОП Транспорт 2007-2013 г. сме били изправени пред много предизвикателства - постигнахме доста, допуснахме и сериозни грешки, но извадихме поуките си.

„Европейското финансиране бе насочено основно за развитие на пътна и жп инфраструктура и за подобряване на интермодалността. Инвестициите във въздушния, вътрешно водния и морския транспорт бяха по-скоро свързани с развитието на интелигентни системи. В резултат на изпълнението на програмата над 4 млрд. лева европейско и национално съфинансиране бяха вложени в развитието на транспортната инфраструктура на България“, информира Алексиев.

Той допълни, че над 500 км жп линии са реконструирани. Разполагаме с около 5 млрд. лева по ОПТ и от Механизма за свързана Европа. „Стратегията ни е устойчива и предвижда концентриране на инвестициите в направления с голяма степен на готовност и главно финансиране в първия програмен период с цел цялостното им завършване и модернизиране, за да може България да има завършена ос към периода 2020-2022 год.“, каза пред форума министър Алексиев.

„Като резултат очакваме в края на периода да имаме напълно завършена жп връзка и съвременни условия за превози от София през Пловдив - до Бургас и Свиленград/турска граница, както и изцяло изградена магистрална мрежа - от Калотина през София до Капитан Андреево и Бургас, както и от София - до Кулата“, обясни транспортният министър.

Еврокомисарят по транспорт Виолета Булц посочи, че с инвестиции в иновации страните членки на ЕС ще увеличат благосъстоянието си. „Развитието на транспортните проекти ще помогне на икономиката и на другите стопански дейности в Европа“, отбеляза тя.

„Днешното събитие е форум със сериозно експертен, но и с подчертано политически потенциал“. Това каза в обръщението си към регионалната конференция за насърчаване на инвестициите в транспортния сектор премиерът в служебния кабинет Огнян Герджиков.

„Очаквам да бъдат дискутирани конкретни инициатива за насърчаване на финансирането на инфраструктурата в Европа, очаквам интелигентни решения за прехода към ефективна, безопасна и устойчива мобилност“, каза проф. Герджиков.

Обединена Европа се ражда с идеята за общ пазар, което означава преди всичко активна търговия, свободно движение на хора, стоки и капитали, означава повече и по-добре организирана инфраструктура, съвместимост на системите, повече интеграция и кохезия.

„Европейският проект разшири хоризонта на националната визия за развитието на транспорта във всяка отделна страна и дори да градим отделни връзки локално, мислим глобално и търсим икономически ефект отвъд националните граници, преодоляваме заедно липсващите връзки в инфраструктурата“, подчерта пред форума Огнян Герджиков.

По думите на премиера с успеха на европейската транспортна политика последното десетилетие коридорният подход се е утвърдил като полезен инструмент за свързаността на съседите страни. „Като страна на Балканския полуостров приветстваме включването на Западните Балкани в основната транспортна мрежа на обединена Европа“, посочи той.

„Решението за развитие на разширената зона за страните от Източното партньорство отваря нови възможности за сътрудничество в транспорта и реализацията на взаимноизгодни проекти“, смята проф. Герджиков.

Той подчерта, че стратегическото положение на България в региона е и благословия, но и изпитание в контекста на съвременните глобални предизвикателства. „Въпросът е как заедно с европейските ни партньори да изберем най-точния алгоритъм за национална транспортна политика в синхрон с европейската - как да съхраним мобилността, без да рискуваме сигурността на външните граници на Евросъюза“, посочи Герджиков. 

Премиерът посочи, че България се е фокусирала върху изграждането на модерна транспортна инфраструктура по направлението изток - запад.

През преходния програмен период с европейско участие са изпълнени важни за страната ни инфраструктурни проекти, с видима полза за обществото. Сред тях премиерът открои изградената автомагистрална мрежа в Южна България, облекчила потока от София за Бургас и към Турция. Очаквам през настоящия период да се доизградят и основните жп линии по същото направление, подчерта проф. Огнян Герджиков. Той заяви, че „основната ни грижа като отговорно правителство, макар и с кратък мандат, е железопътният транспорт“. „С министър Христо Алексиев имаме пълно единодействие в тази насока, нуждаем се от незабавни и смели решения, от решителни политики за спасяването и модернизирането на жп превозите, както и от сериозни инвеститори, нуждаем се и от подкрепата на европейските ни партньори“, каза още премиерът.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.