Вие сте тук

България отбелязва известен напредък, но остава под наблюдение за прекомерни икономически дисбаланси

сряда, 22 Февруари, 2017 - 13:57

Европейската комисия публикува днес своя годишен анализ на икономическата и социалната ситуация в държавите членки, в това число оценка на все още съществуващите дисбаланси.

Освен това тя публикува доклад относно изпълнението на Фискалния пакт, доклад, в който се анализира ситуацията с дълга в Италия, и доклад, придружен от предложение до Съвета за налагане на глоба, относно случай на грешни статистически данни, подадени от Австрия.

Държавите членки са отбелязали напредък при изпълнението на миналогодишните индивидуални насоки на политиката за предприемането на мерки в три посоки — насърчаване на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни бюджетни политики. Оценката на напредъка на държавите членки е част от годишния цикъл на координация на икономическата политика на равнище ЕС и е позната като „зимен пакет на европейския семестър“. Този пакет се публикува след икономическата прогноза, публикувана миналата седмица.

В днешните 27 доклада за отделните държави (за всички държави членки с изключение на Гърция, за която се прилага специална програма за подкрепа на стабилността) се съдържа годишният анализ на службите на Комисията на ситуацията в икономиките на държавите членки, в това число, където е уместно, оценка на макроикономическите дисбаланси. След публикуването през ноември на годишния обзор на растежа за 2017 г. и на препоръките за еврозоната, с които се установяват приоритетите на европейско равнище за следващата година, с публикувания днес пакет вниманието се насочва към националното измерение на европейския семестър с оглед на изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки през пролетта.

Ранното публикуване на докладите за отделните държави преди представянето на националните програми и актуализирането на специфичните за всяка държава препоръки е част от усилията на Комисията под ръководството на г-н Юнкер за рационализиране и укрепване на европейския семестър. С него се цели да се осигури време за диалог с държавите членки относно европейските и националните приоритети и да се отрази по-силният акцент върху заетостта и социалните съображения.

Заместник-председателят Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „Днешният анализ показва, че нашата стратегия на политиката, основана на насърчаване на инвестициите, извършване на структурни реформи и на стабилни бюджетни политики, дава резултати. Ето защо, вместо да даваме на хората фалшиви обещания, които не можем да изпълним, ние трябва да продължим поетия курс и да продължим да полагаме усилия за справянето с наследените от кризата проблеми и структурните слабости в нашите икономики. Политиките на ЕС и националните политики трябва да се стремят да направят икономиките ни по-устойчиви и да гарантират, че възстановяването се усеща от всички.“

Мариан Тесен, комисарят, отговарящ за заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, заяви: „Европа бележи реален напредък. Заетостта продължава да нараства и заплатите започват да се покачват. На фона на завръщането към умерен растеж сега трябва да използваме възможността да се борим по-категорично с риска от бедност, неравенството на доходите и неравенството на възможности.“

Пиер Московиси, комисарят, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, заяви: „През последните дванадесет месеца много държави от ЕС постигнаха допълнителен — макар и все още недостатъчен — напредък при справянето с основните икономически предизвикателства, пред които са изправени. С оглед на голямата несигурност около нас едно нещо е ясно: тези предизвикателства ще бъдат преодолени, само при условие че както правителствата на власт в момента, така и техните правоприемници им противодействат решително.“

Анализът, представен в днешните доклади за отделните държави, показва, че в повечето държави членки икономическото възстановяване е довело до намаляване на равнището на безработицата, въпреки че то все още е над нивата отпреди кризата. Задълбочените прегледи, включени в някои от докладите, показват, че големите дефицити по текущата сметка са били коригирани, а значителният натрупан частен, публичен и външен дълг е започнал да намалява като дял от брутния вътрешен продукт. Въпреки това редица рискове остават: високите излишъци по текущата сметка се коригират само в ограничена степен, докато значителните по обем натрупани необслужвани кредити влияят върху финансовия сектор в някои държави членки.

През ноември миналата година Комисията започна задълбочени прегледи за 13 държави членки с цел да анализира дали те са засегнати от макроикономически дисбаланси и колко сериозни са те. Във всяка от 13-те държави членки, за които тази година беше извършен задълбочен преглед, миналата година са били наблюдавани дисбаланси или прекомерни дисбаланси. Резултатите от тези прегледи са включени в съответните доклади за отделните държави.

Комисията заключи, че във Финландия вече не се наблюдават дисбаланси по смисъла на процедурата при макроикономически дисбаланси. Останалите 12 държави членки са изправени пред дисбаланси или пред прекомерни дисбаланси. Тези 12 държави членки ще продължат да подлежат на специален мониторинг, адаптиран към степента и естеството на тези дисбаланси. Той ще бъде насочен към техните ответни мерки на политиката чрез по-активен диалог с националните органи, чрез експертни мисии и доклади за напредъка. Обобщението на задълбочените прегледи е, както следва:

  • прекомерни икономически дисбаланси са установени в България, Франция, Хърватия, Италия, Португалия и Кипър.
  • Германия, Ирландия, Испания, Нидерландия, Словения и Швеция са засегнати от икономически дисбаланси.
  • За Финландия не бяха установени икономически дисбаланси.

Доклад относно транспонирането на Фискалния пакт.

Също така колегиумът на членовете на Комисията прие днес съобщение и доклад относно транспонирането на Фискалния пакт в националните законодателства. Фискалният пакт е основен аспект на междуправителствения Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДСКУ). Той обединява 22 държави членки (еврозоната плюс България, Дания и Румъния) около принципите на по-строга фискална дисциплина и правилото за балансиран бюджет с механизъм за корекции. Фискалният пакт е замислен като част от политическия отговор на ЕС на икономическата и финансовата криза. Оттогава някои от неговите елементи бяха включени в законодателството на ЕС.

Днешният доклад показва, че всички държави членки, които са страни по Фискалния пакт, вече са въвели същността му в своите националните фискални уредби. Избраните на национално равнище средства варират, но това е естествена последица от рамката, определена от Договора, който определя единствено принципи и относително общи изисквания.

Към момента на договарянето на Фискалния пакт не бе възможно той да бъде сключен по правния ред на ЕС, поради което бе предпочетено решение с междуправителствен договор. Въпреки това са предвидени стъпки за включването на ДСКУ в правото на ЕС с цел да се увеличи демократичната отчетност и легитимност в целия Съюз.

Очаква се Съветът да обсъди докладите на Комисията по държави и резултатите от задълбочените прегледи. След това Комисията ще проведе двустранни срещи с държавите членки относно доклада, който ги касае. Заместник-председателите и комисарите ще посетят държавите членки, за да се срещнат с правителствата, националните парламенти, социалните партньори и други заинтересовани страни. Тези обсъждания следват по-дейното участие на държавите членки преди публикуването на докладите по държави и следва да продължат в хода на подготовката за изготвянето на техните национални програми за реформи и програмите за стабилност или конвергенция.

Комисията предлага държавите членки да си сътрудничат тясно с националните парламенти и социалните партньори и да осигурят ангажираност към процеса на реформа чрез по-широк кръг заинтересовани страни. По-специално, държавите членки ще бъдат приканени да обяснят как регионалните и местните органи са включени в подготовката на програмите, тъй като успехът на изпълнението зависи също от различните равнища на управление.

По-късно през пролетта Комисията ще предложи нов набор от специфични за всяка държава препоръки.

Докладите по държави са налични на следния Интернет сайт: https://ec.europa.eu/info/publications/2017-european-semester-country-reports_bg

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.