Вие сте тук

Систематични проверки на външните граници на ЕС срещу чуждестранни бойци

четвъртък, 16 Февруари, 2017 - 15:42

Според регламент, гласуван в четвъртък, всички граждани на ЕС и трети страни, които преминават външните граници на Съюза, трябва да бъдат проверявани в съответните бази данни, например за изгубени или откраднали документи. На 5 декември 2016 г. преговарящите от страна на Европейския парламент и Съвета на министрите постигнаха съгласие по новите правила.

„Обезопасяването на външните ни граници означава изграждането на силен щит срещу тероризма в Европа и опазването на правото на живот, от което произтичат всички останали права. Всеки живот, който успеем да спасим чрез разкриването на потенциален чуждестранен боец, си струва усилието. Систематичните проверки срещу база данни са задължителна стъпка към тази минимална защита, която сме длъжни да гарантираме за всички наши граждани,“ каза докладчикът Моника Маковей (ЕКР, Румъния).

Предложеният регламент, който изменя Кодекса на шенгенските граници, беше публикуван от Европейската комисия през декември 2015 г. Той задължава държавите членки да извършват систематични проверки на всички лица, които преминават външните граници на ЕС, в базите данни за изгубени или откраднати документи, Шенгенската информационна система и други приложими бази данни на Съюза. Това задължение се прилага за всички външни граници (въздушни, морски и сухопътни) както на влизане, така и на излизане.

Промяната в правилата е в отговор на терористични атентати в Европа като тези в Брюксел, Париж и Берлин, както и феноменът „чуждестранни бойци“. Последните са европейски граждани, които се присъединяват към терористични групи в конфликтни зони, като например, „ДАЕШ“ в Сирия и Ирак.

Резолюцията беше приета с 469 гласа „за“ срещу 120 „против“, с 42 „въздържали се“.

Когато обаче систематичната проверка би могла да окаже непропорционално въздействие върху потока на движение на дадена морска или сухопътна граница, държавите членки могат да извършват само целеви проверки в базите данни. Това може да стане при условие че оценка на риска покаже, че не води до рискове, свързани с вътрешната сигурност или обществения ред.

Лица, които не преминават през целевата проверка, ще трябва  поне да минат през редовна проверка, за да се установи самоличността на пътника и да се провери, дали документът му за  задгранично пътуване е валиден.

Що се отнася до въздушните граници, държавите членки могат да извършват целеви проверки, но само по време на преходен период от 6 месеца след влизането в сила на изменения регламент. Този период може да бъде удължен с не повече от 18 месеца в изключителни случаи, когато на конкретно летище са налице инфраструктурни затруднения, изискващи по-дълъг период от време за адаптиране, за да се даде възможност за извършването на систематични проверки в бази данни без непропорционално въздействие върху потока на движение.

Регламентът ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официалния вестник на ЕС. След това новите правила ще подлежат на незабавно и едновременно изпълнение в повечето държави членки. Той няма да се прилага по отношение на Дания, Обединеното кралство и Ирландия.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.