Вие сте тук

Одобрен е годишният доклад за дейността на СЕВ

сряда, 15 Февруари, 2017 - 13:07

Правителството прие годишния доклад за дейността на Съвета по европейските въпроси (СЕВ) през 2016 г. Той съдържа информация за взетите от Съвета решения и за изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на България в Европейския съюз, съобщава пресслужбата на Министерски съвет.

През миналата година СЕВ е одобрил програма за 2016 г. за участие на България в процеса на вземане на решения в ЕС, проектите на шестмесечни програми с приоритетните за страната теми и досиета по време на Нидерландското и на Словашкото председателства на Съвета, проектът на план за действие за 2016 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС, проектите на позиции за заседания на различните формати на Съвета на ЕС и на Европейския съвет, както и приносът на страната към 18-месечната програма на Съвета на ЕС (юли 2017 - 31 декември 2018 г.).

СЕВ продължи да осъществява мониторинг по отношение на приемането на мерки на национално ниво, необходими за въвеждането и прилагането на актове на ЕС, чрез ежемесечното изготвяне на доклад за изпълнението на Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС.

Докладът отчита увеличен обем на работата в рамките на националния координационен механизъм по въпросите на ЕС. Като причини за това са посочени подготовката на българското участие в интензивния преговорен процес по темите и досиетата от дневния ред на ЕС, но и активната фаза на подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС.

Правителството прие и доклад за изпълнението към 31 януари т. г.на Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС.

Планът за 2017 г. включва 217 мерки. От тях 59 са със срок на изпълнение през м. януари, като изпълнените са 21. Относително по-високото неизпълнение (64,4%) е традиционно за първия месец на годината и се дължи основно на прехвърлени мерки от Плана за 2016 г. От неизпълнените до 31 януари мерки 37 са прехвърлени от миналогодишния план.

От неизпълнените мерки 22 са свързани със стартирали процедури за нарушения по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). С изпълнението им България ще отстрани допуснатите нарушения на правото на ЕС, констатирани от Комисията в рамките на 19 процедури за нарушения.

От неизпълнените мерки 15 са законопроекти. От тях седем са внесени в 43-то Народно събрание, но не са приети до неговото разпускане, което ще доведе до значителни закъснения в изпълнението им. По отношение на останалите законопроекти отговорните ведомства следва да положат допълнителни усилия за ускоряване процеса по разработването им.

В условията на предсрочно прекратен мандат на 43-ото Народно събрание, до провеждането на парламентарните избори през м. март 2017 г. усилията ще бъдат насочени както към стриктно спазване на сроковете, заложени в Плана за действие, така и към ускоряване изпълнението на поетите ангажименти, в т. ч. преодоляване на натрупани закъснения, свързани с приемането на подзаконови нормативни актове от Министерския съвет и от съответните министри. Особено внимание ще се обърне на свързаните със стартирали процедури за нарушения срещу България.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.