Вие сте тук

Деница Златева: Ще бъдем стриктни във финансовото планиране на Председателството

сряда, 15 Февруари, 2017 - 17:01

„Амбицирани сме да бъдем максимално стегнати във финансовото планиране на Председателството на Съвета на ЕС и да се вместим в заложения бюджет от 150 млн. лева за трите години на подготовката му. Има дейности, които на този етап не са финансово осигурени. В рамките на бюджета ще се опитаме да организираме разходите, така че да не се налага актуализация на тази план сметка“. Това заяви заместник министър-председателят по подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС - 2018 г. Деница Златева по време на брифинг след заседанието на Министерския съвет днес. На заседанието вицепремиерът представи доклад за напредъка на подготовката, в който се отчитат постигнатото до момента, закъсненията в подготовката, както и мерките, които ще бъдат взети.

„До две седмици съвместно с министъра на финансите ще внесем в Министерски съвет актуализираната план-сметка за подготовката на Председателството за 2017 г. и 2018 г. Общият бюджет, който е залегнал за трите години – 2016, 2017 и 2018 г., е 150 млн. лева. За всяка година са разчетени по 50 млн. лева. Ще бъдем максимално стегнати в предстоящото финансово планиране, за да успеем да покрием разходите в рамките на планираните средства“, увери пред журналисти Деница Златева.

„В актуализирания бюджет ще бъдат обобщени финансовите искания на министерствата по линия на всяко едно от направленията на подготовката. Установихме, че на този етап не са специфично определени средства за културна програма и комуникационна стратегия във външно измерение, както и за завишените изисквания по отношение на сигурността по време на Председателството“, допълни още вицепремиерът.

„По определянето на приоритетите и политическата програма няма закъснение. Работата се координира добре. През месец март на заседание на Министерски съвет ще приемем окончателно програмата на триото държави, с които заедно ще председателстваме съвета на ЕС- Естония, България и Австрия“, заяви Деница Златева.

Като основен проблем в процеса на инфраструктурната подготовката вицепремиерът Златева посочи недостатъчната координация между институциите. „За да започне основният ремонт на Националния дворец на културата, е необходимо финализирането на работния проект за адаптирането му към нуждите на Председателството. Има неизяснени въпроси от гледна точка на сигурността. След проведено работно съвещание до края на седмицата очаквам всички открити въпроси да бъдат разрешени от МВР, НСО и другите отговорни институции, за да могат да стартират основните ремонтни дейности в НДК", поясни вицепремиерът.

Деница Златева отново увери, че служебният кабинет държи на приемствеността в процеса на подготовката и на осигуряването на необходимия брой кадри в ангажираните с Председателството екипи. „Разчитаме на изключителното доброто сътрудничество между министрите. Има политическа воля и разбиране, че председателството е основен приоритет. Няма сменени служители от екипите, които работят по Председателството“, каза още вицепремиерът. 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.