Вие сте тук

Енергийният преход в Европа напредва с добри темпове

сряда, 1 Февруари, 2017 - 14:34

Вторият доклад за състоянието на енергийния съюз показва, че модернизацията на икономиката на ЕС и преходът към нисковъглеродна икономика се реализират на практика.

Европа е на път да постигне своите цели за 2020 г. по отношение на емисиите на парникови газове, енергийната ефективност и възобновяемата енергия. За да стимулира още повече този процес, днес Комисията дава начало на нова обиколка във връзка с енергийния съюз.

В съответствие с ангажимента си да докладва ежегодно за енергийния съюз, днес Европейската комисия публикува своя втори доклад за състоянието на енергийния съюз. В доклада се разглежда напредъкът, постигнат след публикуването на първия доклад за състоянието на енергийния съюз през ноември 2015 г. Тези доклади са основен елемент от наблюдението на изпълнението на този ключов приоритет на Комисията на Юнкер.

Заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, отговарящ за енергийния съюз, заяви: "С енергийния съюз се преследват цели не само в областта на енергетиката и климата. Той има за цел ускоряване на фундаменталната модернизация на цялата европейска икономика, за да може тя да стане нисковъглеродна и енергийно и ресурсно ефективна по социално справедлив начин. Трябва да укрепим и външното измерение на енергийния съюз, за да засилим водещата роля на ЕС в световен мащаб. Сега, когато голяма част от необходимите законодателни предложения вече са представени за обсъждане, 2017 г. трябва да бъде годината на изпълнението. Това е посланието, което ще отправя към държавите членки по време на обиколката във връзка с енергийния съюз, която ще започне на 3 февруари".

Мигел Ариас Канете, комисар на ЕС по въпросите на климата и енергетиката, каза: "Европа е на път да постигне целите си в областта на климата и енергетиката за 2020 г. Въпреки настоящата геополитическа несигурност, Европа продължава напред с прехода към чиста енергия. Няма друга алтернатива. Фактите сами говорят за себе си – възобновяемата енергия вече е конкурентна в ценово отношение, а понякога е и по-евтина от изкопаемите горива; в сектора в Европа работят над един милион души и се привличат повече инвестиции, отколкото в много други сектори; разходите ни за внос на изкопаеми горива са намалели с 16 млрд. евро. Сега усилията трябва да продължат, като Европа работи със своите партньори, за да играе водеща роля в световната надпревара за по-устойчива и по-конкурентоспособна икономика".

След публикуването на първия доклад за състоянието на енергийния съюз няколко тенденции в прехода на ЕС към нисковъглеродна икономика са се запазили и са укрепнали. Комисията ще извърши допълнителни задълбочени анализи на политиките на страните от ЕС, като използва новата обиколка във връзка с енергийния съюз през 2017 г.

През 2016 г. визията за рамкова стратегия за енергиен съюз в още по-голяма степен намери реализация в конкретни законодателни и незаконодателни инициативи, преди всичко с пакета от мерки Чиста енергия за всички европейци, представен на 30 ноември 2016 г.

ЕС като цяло продължава да напредва добре по отношение на целите на енергийния съюз, по-специално по отношение на целите в областта на енергетиката и климата за 2020 г. Той вече е постигнал целта си за крайното потребление на енергия. Същото се отнася и за емисиите на парникови газове – през 2015 г. емисиите на ЕС са били с 22% под равнището през 1990 г. ЕС се представя добре и в сектора на възобновяемата енергия – според данните от 2014 г. делът на енергията от възобновяеми източници е достигнал 16% от брутното крайно енергопотребление в ЕС. Друга важна тенденция е, че ЕС продължава успешно да прекъсва връзката между икономическия растеж и емисиите на парникови газове. През периода 1990 – 2015 г. общият брутен вътрешен продукт на ЕС (БВП) е нараснал с 50%, докато общите емисии са намалели с 22%.

След сключването на Парижкото споразумение през декември 2015 г. бързото му ратифициране от страна на ЕС позволи първото по рода си всеобщо, правно обвързващо споразумение за климата да влезе в сила на 4 ноември 2016 г.

В бързо променящата се геополитическа обстановка наличието на успешен енергиен съюз е от решаващо значение за защитата на дългосрочните икономически интереси и благоденствието на Европа и европейците. Затова при работата по енергийния съюз през последните месеци се поставя по-голям акцент върху енергийната дипломация, чиито цели са подобряване на сигурността на енергийните доставки, увеличаване на износа на нисковъглеродни технологии от ЕС и повишаване на конкурентоспособността на европейската индустрия.

През 2016 г. Комисията представи и европейска стратегия за мобилност с ниски емисии с ясна амбиция – до средата на века емисиите на парникови газове от транспорта да са поне с 60% по-ниски спрямо 1990 г. и да е налице устойчива тенденция за понижаването им до нула, като в същото време се гарантира задоволяването на потребностите от мобилност на хора и стоки, както и глобалната свързаност.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.