Вие сте тук

Новата политика за космоса на Комисията е съсредоточена върху подобряване на качеството на живот на хората и засилване на конкурентоспособността на Европа

четвъртък, 27 Октомври, 2016 - 12:55

Космическите програми на ЕС вече предоставят услуги, които са от полза за милиони хора. Европейската космическа индустрия е силна и конкурентоспособна и създава работни места и бизнес възможности за предприемачите. Днешното предложение за нова космическа политика е насочено към развиване на нови услуги и укрепване на челната позиция на Европа в тази област.

Заместник-председателят Марош Шевчович заяви: „Европейският съюз играе важна роля в космическата политика. Искаме да използваме това стратегически, за да създаваме заетост и растеж и да изпълним нашите общи политически приоритети в областта на сигурността, изменението на климата, транспорта, икономиката на данните и управлението на природните бедствия. За това се изисква сътрудничество с нашите партньори и заинтересованите лица в Европа и по света. Съвместната декларация на ЕС и Европейската космическа агенция за обща визия и цели за бъдещето на Европа в космическото пространство, която ще подпишем днес е друга важна стъпка в тази посока“.

Елжбета Бенковска, комисар по въпросите на вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП, заяви: „Приложенията, свързани с космически технологии, променят живота ни, икономиката, промишлеността...Космическата индустрия е ключова част от икономиката на Европа и стратегически актив, залегнал в основата на автономните европейски действия на световната сцена.За да запазим челната си позиция обаче, са нужни повече предприемачи и повече частни инвестиции. Моето послание към индустрията, новите предприятия и инвеститорите е следното: космосът е от значение и ще сме там за дълго“.

Космическите програми на ЕС вече предоставят услуги, които използваме всекидневно. Космическите данни са необходими, когато използваме мобилния си телефон, шофираме с помощта на система за навигация, пътуваме със самолет или гледаме сателитна телевизия. Те са неизменна част и от защитата на важни инфраструктурни обекти, като електроцентрали и интелигентни мрежи, или дори на банковите трансакции. Космическите данни помагат за управление на границите и за спасяване на човешки животи в морето. Благодарение на тях можем по-добре да реагираме при земетресения, горски пожари и наводнения. Земеделските стопани могат да планират своите действия по-добре. Данните помагат за опазването на околната среда и за наблюдението на изменението на климата.

Космическата стратегия за Европа бе приета в отговор на растящата световна конкуренция, засилващото се участие на частния сектор и значимите технологични промени. Комисията предлага редица действия, които ще позволят на европейците да се възползват пълноценно от възможностите, свързани с космоса, да се създаде подходяща среда за развитие на космическите предприятия, да се утвърди водещата позиция на Европа в тази област и да се увеличи нейният дял в световния космически пазар.

Максимална полза за обществото и икономиката

Инфраструктурата на космическите програми на ЕС вече е добре развита. Сега трябва да се съсредоточим върху увеличаване на използването на космическите данни от публичния и частния сектор. Космическите програми на ЕС ще предоставят допълнителни услуги, които допринасят за общи европейски приоритети, като сигурността и отбраната, както и за борбата с изменението на климата. Комисията ще насърчи използването на системата „Галилео“ в мобилните устройства и критичната инфраструктура, както и подобряването на достъпа до интернет в отдалечените райони. Ще бъде улеснен достъпът на новаторски и новосъздадени компании до космически данни чрез специализирани платформи на индустрията с цел разработване на услуги и приложения.

Насърчаване на конкурентоспособен и новаторски европейски космически сектор

Европейският космически сектор трябва да запази водещите си позиции в условията на бързоразвиващи се подривни иновации, възникващи нови бизнес модели и нарастваща глобална конкуренция. Финансирането от ЕС ще бъде по-силно ориентирано към предприемачи в космическия сектор, които започват или разширяват дейността си в рамките на единния пазар. Освен това Комисията ще насърчава повече частни инвестиции за такива стартиращи предприятия, по-специално в контекста на Плана за инвестиции за Европа и новия фонд на фондовете за рисков капитал. Тя ще подкрепя също така развитието на европейски индустриални космически центрове и клъстери в европейските региони.

Поддържане на стратегическата независимост на Европа, засилване на световната ѝ роля в космическия сектор

Автономният достъп на Европа до космическото пространство и неговото използване са от стратегическо значение за изпълнението на политиките на ЕС, за промишлеността и предприятията, както и за нашата сигурност, отбрана и стратегическа автономност. ЕС е най-големият европейски институционален клиент и планира да изстреля над 30 спътника през следващите 10—15 години за своите програми „Галилео“ и „Коперник“. Това е възможност за гарантиране на икономическата жизнеспособност на бъдещи създадени в Европа ракети-носители като Ariane 6 и Vega C. Комисията ще действа като интелигентен клиент и ще групира нуждите си от услуги по изстрелването. Тя също така ще продължи да подпомага достъпа на европейските предприятия до световните пазари. Въз основа на съществуваща инициатива Комисията ще започне работа по всеобхватна Европейска система за информираност за ситуацията в космоса, предназначена за предпазване на критичната космическа инфраструктура от космически отпадъци, метеорологични явления и кибератаки. С помощта на предстоящия европейски план за действие в областта на отбраната Комисията ще даде начало също така на GOVSATCOM инициатива за гарантиране на надеждни, сигурни и икономически ефективни спътникови далекосъобщителни услуги за европейските и националните публични органи. Като се има предвид необходимостта от тясно сътрудничество с нашите глобални партньори, Комисията ще действа съвместно с върховния представител и държавите членки за насърчаване и запазване на използването на космическото пространство за бъдещите поколения.

На 26 октомври ЕС и Европейската космическа агенция ще подпишат съвместна декларация, за да изразят своята обща визия за европейската космическа политика. Това е първа по рода си декларация, показваща значението, което двете институции отдават на тясното и интегрирано сътрудничество в рамките на един наистина европейски подход към космоса. 

Контекст

Европа като цяло (държавите членки, Европейската космическа агенция, EUMETSAT и ЕС) е основен световен участник в космическия сектор. Тя има силна и конкурентоспособна промишленост, напр. за спътници, ракети носители и свързаните с тях услуги/дейности. Европейската космическа индустрия осигурява работа на над 230 000 специалисти и създава добавена стойност в размер на 46—54 милиарда евро. Европа произвежда една трета от спътниците по света. Тя е постигнала много успехи в областта на космическото пространство с помощта на революционни технологии и проучвателни мисии.

ЕС инвестира 12 милиарда евро през периода 2014—2020 г. за разработване на висококачествени космически проекти. Програмата „Коперник“ е водещ доставчик на данни от наблюдението на Земята в цял свят и вече помага за спасяване на човешки живот в морето, подобрява реагирането на природни бедствия, като земетресения, горски пожари или наводнения, и позволява на земеделските производители по-добре да управляват своите култури. „Галилео“ — европейската навигационна спътникова система скоро ще предоставя по-точна и надеждна информация за местоположението и времето за автономните и свързаните автомобили, железопътния транспорт, авиацията и други сектори. Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) предоставя навигационни услуги за безопасност на човешкия живот на ползватели на въздушния, морския и сухопътния транспорт в по-голямата част от Европа.

Редица новаторски нови компании вече използват спътникови данни, например за подпомагане на фермерите да следят по-ефективно своите поля (FieldSense, победител в конкурса „Copernicus Masters“), за използване на данни за позициониране за приложения в областта на интернет на нещата (Geko navsat, награда GSA за 2014 и 2015 г.) или за осигуряване на дронове за морски спасителни операции (Sincratech, награда SatNav за 2015 г.). 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.