Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Ципрас настоява пред европейските лидери за приемане на бежанци по квоти
петък, 21 Октомври, 2016 - 13:32
Секция:
Гръцкият премиер Алексис Ципрас настоява пред европейските лидери за приемане на бежанци по квоти. По този начин се опитва да овладее напрежението на гръцките острови, където ежедневно има протести в бежанските лагери.
Атина настоява за единна позиция на всички европейски страни по бежанската криза, както и аналогично разпределение на бежанците. Това заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас след срещата на европейските лидери в Брюксел, предаде БНР.
Напрежението в Гърция расте от чакащите за прехвърляне в други европейски страни. До сега само 5200 бежанци от Гърция са приети в други европейски страни. Още 60 хиляди чакат с месеци. В лагерите ежедневно протестират мигранти и бежанци, като основната тежест е на островите в Егейско море. Там в лагерите има вече над 15 хиляди души, които дори не желаят да останат в Гърция, а няма и условия за настаняването на всички.
Атина не може сама да се справи с кризата, подчерта премиерът Ципрас. "Една страна сама не може да се справи с мигрантската криза. Това е предизвикателство пред Европейския съюз и ние трябва да намерим европейско решение. Застрашено е общото бъдеще на Европа, това не е само проблем на Гърция", каза гръцкият премиер.
Пред гръцките медии премиерът уточни, че трябва да се промени изцяло системата за отдаване на бежански статут, така че да не се прехвърля тежестта към страните, които са на външната европейска граница.
Еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос днес защитава същите позиции на извънредната среща на министрите на вътрешните работи в Рим.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
