Вие сте тук

МВФ ревизира прогнозата си за растеж на България до 3 на сто от БВП през 2016 г.

четвъртък, 15 Септември, 2016 - 14:30

Международният валутен фонд (МВФ) ревизира прогнозата си за растеж на българската икономика до 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, след като очакванията до този момент бяха за свиване до 2,3%. Това заяви ръководителят на редовната мисия на Фонда в България Реза Бaкир на среща с министър-председателя Бойко Борисов. По време на срещата, в която участваха министърът на финансите Владислав Горанов и управителят на Българската народна банка Димитър Радев, бяха обсъдени заключенията на експертите на МВФ за развитието на българската икономика, както и основните макроикономически прогнози и политики за осигуряване на растеж на страната.

Ръководителят на мисията на МВФ Реза Бaкир изрази високата оценка на експертите на Фонда за проведената оценка на активите на банките в България, както и проведените стрестестове на търговските банки в страната. По думите му, резултатите от тази безпрецедентна процедура показват, че българската финансова система е стабилна и сигурна, а институциите, които са ангажирани с регулациите и надзора на банките, работят спрямо най-високите международни професионални критерии. От своя страна, премиерът Бойко Борисов посочи, че след банковата криза през 2014 г. настоящето правителство не само осигури средствата за преодоляване на последиците от фалита на четвъртата по големина банка в България, но и предприе всички необходими законодателни и организационни мерки, за да бъде стабилизирана системата и да не се допускат подобни кризи в бъдеще.

Участниците в срещата се обединиха около мнението, че междинните данни за изпълнението на бюджета за 2016 г. показват, че дефицитът в края на годината ще бъде по-нисък от заложения. „Това се дължи най-вече на значително увеличените приходи, които с натрупване спрямо началото на мандата на правителството на Бойко Борисов преди близо две години, са нараснали с над 2 млрд. лева“, подчерта министър Горанов. Той бе категоричен, че ако правителството изпълни своя пълен управленски мандат и страната ни не бъде връхлетяна от външни кризи, през 2018 г. държавният бюджет ще бъде балансиран.

Премиерът Борисов очерта пред Реза Бaкир основната институционална рамка, довела до значителното подобрение на резултатите в борбата срещу сивата икономика и контрабандата. Според премиера, регулярните работни срещи, провеждани под негово ръководство между министрите на финансите и вътрешните работи, представители на службите за сигурност, приходните агенции и прокуратурата, са основното средство, довело до значителното повишаване на бюджетните приходи.

Реза Бaкир очерта основните рискове пред развитието на българската икономика, според експертите на МВФ. На първо място това е влошаващата се демографска картина, както и големите икономически и социални дисбаланси между отделните региони в страната. По време на срещата бяха дискутирани мерки за подобряване на управлението на държавните предприятия, както и мерки за стимулиране на частното потребление, като основен двигател на растежа на икономиката. Министър-председателят Бойко Борисов и министърът на финансите Владислав Горанов се обединиха около мнението, че констатациите от доклада на мисията на МВФ ще бъдат полезни за българското правителство и управленските решения, които ще бъдат взети в бъдеще.

 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.