Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Средствата от ЕС продължават да са важен източник за развитието на българската икономика
петък, 27 Ноември, 2015 - 13:18
Секция:
Средствата от ЕС продължават да са важен източник за развитието на българската икономика и на страната ни като цяло. Това заяви заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на проведения днес Комитет за наблюдение на Националната стратегическа референта рамка 2007 – 2013 г. и Споразумението за партньорство за новия програмен период, съобщава правителствената пресслужба. Комитетът наблюдава изпълнението на двата основни стратегически програмни документа за управление на средствата от Европейския съюз. Те включват всички оперативни програми, Програмата за развитие на селските райони и Програмата за морско дело и рибарство.
В периода 2007-2013 средствата от европейските фондове са 9% от общите бюджетни разходи, но те допринасят за 80% от публичните инвестиции. „Подробният анализ показва, че динамиката на развитието е с ясна положителна посока, като тя е особено силно изразена в най-изоставащите общини и региони. В този смисъл категорично може да се твърди, че Кохезионната политика постига една от своите цели в България – да се преодолеят различията между регионите по икономически показатели“, коментира Томислав Дончев.
Нетният ефект от прилагането на европейските фондове върху българската икономика за периода 2007-2013 г. е положителен. Реалният БВП в края на 2015 г. е с 10.1% по-висок отколкото в сценарий, в който България не разполага с възможност да инвестира средства от фондовете.
Ефектите, оценени с макроикономическия модел SIBILA, показват благоприятно въздействие по отношение на конкурентоспособността на икономиката с кумулативното нарастване на обема на частните инвестиции с 32.8% към края на 2015 г. спрямо сценария, в който европейските фондове отсъстват. Налице е положително нетно въздействие върху бизнес индикаторите на предприятията. Към края на 2015 г. коефициентът на безработица в страната е с 6.2 процентни пункта по-нисък отколкото би бил без притока на европейски средства – това означава около 30% по-малко безработни лица, като в същото време броят на заетите нараства с 14.4% към края на 2015 г. (близо 372 хил. повече заети лица).
„Наблюдаваме съществен напредък в изпълнението на оперативните програми. Към 20.11.2015 г. договорените средства са 107% спрямо общия бюджет, а 92% вече са разплатени“, обяви Томислав Дончев. До момента България реализира договори на обща стойност 7 085 млн. евро, а разплатените средства към бенефициентите са на стойност 7 269 млн. евро.
Дончев подчерта, че в края на първия за страната ни програмен период усилия за успешно приключване на програмите следва да са в две посоки - бенефициентите да приключат изпълнението на дейностите по проектите и да разплатят разходите до края на 2015 г., а Управляващите и Сертифициращия органи да ускорят процеса на верифициране и сертифициране на разходите, за да се декларират пред ЕК в сроковете за допустимост.
Като безспорен успех за България и системата за управление на средствата от ЕС беше отчетено развитието на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН), чрез която вече е възможно по всички оперативни програми да се кандидатства изцяло електронно. До момента чрез системата са подадени близо 5 200 проектни предложения, което представлява около 20% от общия брой подадени проекти през целия изминал програмен период. В системата са внедрени оптимизирани функционалности, които обхващат цялостния процес по управление на програмите. По този начин голяма част от процесите се дигитализират напълно, като освен кандидатстването е въведена функционалност за електронна оценка и електронно отчитане по стандартизирани формати. По-нататъшното развитие на системата е насочено към автоматизация на контрола, връзки с публични регистри и електронизация на бизнес процесите по управление на програмите
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
