Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Гражданите приемат имиграцията като най-сериозното предизвикателство пред ЕС
петък, 31 Юли, 2015 - 13:33
Секция:
Все повече европейски граждани потвърждават положителната си оценка за Европейския съюз, а доверието им в него се е покачило от ноември миналата година насам. Освен това европейците възприемат имиграцията като най-сериозното предизвикателство, пред което е изправен ЕС в наши дни. Това са някои от резултатите от последното проучване на „Стандартен Евробарометър“, които бяха публикувани днес. Проучването беше проведено между 16 и 27 май 2015 г. в 34 държави и територии, съобщава Рапид.
Запитани относно основните им опасения гражданите посочват, че имиграцията е най-обсъжданата тема на равнище ЕС. Понастоящем с 38 % (+14 пункта) тя прехожда други въпроси като икономическата ситуация (27 %, - 6 пункта), безработицата (24 %, - 5 пункта) и публичните финанси на държавите членки (23 %, - 2 пункта). Това е най-често споменаваният проблем в 20 държави членки с най-висок процентен дял в Малта (65 %) и в Германия (55 %). Безпокойството от тероризма на равнище ЕС също е нараснало значително от ноември 2014 г. насам (17 %, + 6 пункта)
Както при предишното проучване от ноември 2014 г., налице е силна подкрепа от страна на гражданите по приоритетните теми, набелязани от Европейската комисия под ръководството на председателя Юнкер.
По отношение на инвестициите в ЕС 59 % от европейските граждани са съгласни, че за стимулиране на инвестиции в частния сектор на равнище ЕС следва да се използват публични средства.
В областта на енергетиката 72 % от европейците подкрепят идеята за обща енергийна политика, обхващаща държавите — членки на ЕС.
Повечето европейци считат единния пазар (свободното движение на хора, стоки и услуги в рамките на ЕС) като един от най-положителните резултати на ЕС — 57 %, като този дял е почти същият като дела от 55 %, посочващ мира между държавите членки.
По въпроса за миграцията 73 % от европейците посочват, че подкрепят идеята за обща европейска политика в областта на миграцията. Повечето европейци (51 %) са положително настроени спрямо миграцията на хора от други държави — членки на ЕС. Същевременно обаче 56 % изразяват негативна нагласа по отношение на миграцията на хора от държави извън ЕС.
Все пак гражданите остават оптимистично настроени за бъдещето на ЕС. 58 % (+ 2 пункта) от европейците определят себе си като оптимисти, докато 36 % (- 1 пункт) споделят, че са песимисти в това отношение.
Броят на европейските граждани, които заявяват, че имат положително мнение за ЕС, е нараснал от 39 % през ноември 2014 г. на 41 % през май 2015 г., 38 % са с неутрално мнение и едва 19 % изразяват отрицателно мнение (спад в сравнение с нивото от 22 % през ноември и 25 % през юни 2014 г.).
Наред с това броят на европейците, които заявяват, че имат доверие в Европейския съюз, също е нараснал — на ниво от 40 % (увеличение от 3 процентни пункта спрямо ноември 2014 г. и 9 процентни пункта в сравнение с периода около изборите за Европейски парламент). Средното ниво на доверие в националните правителства също леко се е повишило, достигайки 31 % (+2 пункта).
Броят на хората, които считат, че гласът им има значение в ЕС достига 42 % (+ 2 пункта), което затвърждава рекордното ниво за последните 10 години, засвидетелствано след европейските избори през май 2014 г.
Що се отнася до икономиката, очакванията на европейците относно състоянието на националната им икономика се запазват относително непроменени, като повече от една четвърт от запитаните (26 %, + 4 пункта) са оптимисти за предстоящите дванадесет месеца, докато 48 % очакват, че няма да има промяна в положението. Песимистичните очаквания отбелязват рязък спад и достигат 21 % (- 7 пункта). Броят на гражданите, според които въздействието на кризата върху работните места вече е достигнало връхната си точка (48 %, + 4 пункта), вече е доста по-висок от броя на онези, които считат, че „най-лошото тепърва предстои“ (42 %, - 4 пункта).
Положителното отношение към еврото остава непроменено (57 % в ЕС като цяло, 69 % в еврозоната). Подкрепата за единната валута се е увеличила в 14 държави членки, като най-впечатляващо е увеличението в Литва (73 %, + 10 пункта), която се присъедини към еврозоната на 1 януари 2015 г. и в Гърция, където 69 % (+ 6 пункта) от гърците заявяват, че подкрепят еврото
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
