Вие сте тук

ЕК завежда дело срещу Белгия и България в Съда на ЕС заради лошото качество на въздуха

четвъртък, 18 Юни, 2015 - 13:38

Европейската комисия завежда дело срещу Белгия и България в Съда на ЕС заради трайно високите равнища на прахови частици, които представляват сериозен риск за общественото здраве, съобщават от ЕК. Въпреки задължението на държавите от ЕС да гарантират добро качество на въздуха за населението, вече в продължение на няколко години на много места има проблеми в това отношение. Според проучвания всяка година лошото качество на въздуха е причина за смъртта на повече хора от пътнотранспортните произшествия. Фините прахови частици, известни като ФПЧ10, са резултат предимно от човешки дейности, като транспорт, промишленост и битово отопление, и причиняват дихателни проблеми, рак на белия дроб и преждевременна смърт.

От 2005 г. насам със законодателството на ЕС са определени пределно допустими стойности за ФПЧ10 (т.е. прахови частици с диаметър, по-малък от 10 микрона). В случай на превишение на тези стойности, държавите членки приемат планове за качеството на въздуха, които трябва да включват подходящи решителни и перспективни действия, така че периодът на превишение на стойностите да е възможно най-кратък. Необходимо е да се подобри качеството на въздуха и Комисията предприема действия по отношение на случаите на неспазване на нормите с надеждата, че държавите членки ще предприемат по-решителни мерки за разрешаване на проблемите.

В България, въпреки че бяха предприети редица мерки и от 2011 г. насам в повечето пунктове за мониторинг са регистрирани известни намаления на емисиите на ФПЧ10, данните показват трайно превишаване на годишните и/или дневните пределно допустими стойности за ФПЧ10 във всички 6 зони и агломерации с изключение на Варна, където годишните пределно допустими стойности не са превишени веднъж — през 2009 г. Обявеното днес решение бе предшествано от мотивирано становище, изпратено през юли 2014 г.

През последните години се наблюдава известно подобрение в резултатите на Белгия по отношение на качеството на въздуха, като само 3 зони и агломерации (Брюксел, пристанищната зона на Гент и пристанищната зона на Руселаре) трайно не успяват да постигнат целите. Решението за предявяване на иск пред Съда на ЕС бе предшествано от мотивирано становище, изпратено през февруари 2014 г. в рамките на процедура, започнала през 2008 г. Въпреки че бяха приети мерки за всички зони за следене на качеството на въздуха, във връзка с които Комисията предприе действия, до момента те не са достатъчни за разрешаване на проблема и тъй като крайният срок за привеждане в съответствие изтече отдавна, Комисията завежда дело в Съда на ЕС.

Основните пределно допустими стойности, с чието превишаване съществува проблем в ЕС, са за ФПЧ10, за азотния диоксид (NO2) от автомобилните газове и, в много по-малка степен, за SO2. По отношение на SO2 само една държава членка е в нарушение, докато за ФПЧ10 има 16 процедури за нарушение срещу държави членки. За NO2 в момента текат 6 процедури.

Днес Комисията предприе действия и срещу Швеция във връзка с лошото качество на въздуха, като изпрати мотивирано становище. Последните данни показват, че дневните пределно допустими стойности на ФПЧ10 се превишават в две зони — Средна Швеция (агломерации Норшьопинг, Сьодертеле и Упсала, с изключение на 2012 г) и в агломерация Стокхолм. Швеция вече е осъждана от Съда на ЕС за превишаване на пределно допустимите стойности на ФПЧ10 между 2005 и 2007 г. Комисията смята, че Швеция не е взела мерките, които е трябвало да бъдат въведени най-късно през 2005 г., и иска от нея да предприеме перспективни, бързи и ефективни действия, така че периодът на несъответствие да бъде възможно най-кратък. Изпратеното днес мотивирано становище бе предшествано от допълнително официално уведомително писмо, изпратено на 26 април 2013 г. Ако Швеция не предприеме действия, Комисията може да отнесе въпроса до Съда на ЕС.

В момента текат 16 процедури за нарушение във връзка с ФПЧ10 — срещу Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Чешката република и Швеция. Белгия и България са първите държави, срещу които ще бъде заведено дело по този въпрос.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.