Вие сте тук

ЕК одобри последните две оперативни програми на България

вторник, 16 Юни, 2015 - 11:46

Европейската комисия прие днес останалите 2 оперативни програми за България — „Околна среда“ и „Региони в растеж“. С това решение и 7-те оперативни програми на България за периода 2014—2020 година, чиято обща стойност за финансиране по политиката на сближаване на ЕС възлиза на 7,6 милиарда евро, вече са приети, съобщават от ЕК.

По време на посещението си в София, където се запознава на място с проектите и участва в срещи на високо равнище по въпросите на политиката на сближаване в България, еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу заяви: „Радвам се, че с приемането на последните две от програмите България е поела в правилната посока за извличането на максимална полза от реалните възможности, които политиката на сближаване на ЕС може да предложи на страната и нейните граждани. Инвестициите за периода 2014—2020 г. са насочени към ключови области, в които има най-голяма вероятност да се създадат работни места и да се повлияе максимално върху подобряването на живота на обикновените хора: подкрепа за малкия бизнес, създаване на система за научни изследвания и иновации в България; подпомагане на младите хора да изградят бъдещето си, както и подкрепа за основната инфраструктура и жизненоважните транспортни връзки. Освен това те са ориентирани към енергийната ефективност, опазването на околната ни среда, справянето със социалното приобщаване, здравеопазването и образованието.“

Тя добави също: „Сега най-важното е тези нови програми да бъдат изпълнени ефикасно и навреме.“

Средствата по новата програма „Околна среда“ са 1,77 милиарда евро, от които 1,5 милиарда евро са по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд и се допълват от национално съфинансиране. Тя предвижда редица конкретни мерки в подкрепа на по-нататъшното преминаване на България към по-конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, съответстваща на високите стандарти на ЕС за опазване на околната среда и ефикасно използване на ресурсите.

Влагането на значителни средства в управлението на отпадъците и водите, опазването на околната среда, популяризирането на биоразнообразието, съхранението и качеството на въздуха не само ще допринесе за постигане на по-благоприятен за околната среда и конкурентоспособен устойчив растеж и за създаване на работни места, но и ще подобри значително условията на живот на българските граждани и техния достъп до питейна вода, канализация и услуги за управление на отпадъците. Финансирането от ЕС ще помогне също за създаването на действащи системи за предотвратяване и управление на риска, както и за по-добра реакция при природни бедствия като наводнения и свлачища.

Средствата по програмата „Региони в растеж“, която също беше приета днес, са на стойност 1,3 милиарда евро и са финансирани от ЕС по линия на Европейския фонд за регионално развитие. Заедно с националното съфинансиране общият им размер надхвърля 1,5 милиарда евро. Програмата ще действа в подкрепа на регионалните и градските политики за справяне с териториалните различия в страната. Тя ще допринесе за по-добро социално приобщаване, енергийна ефективност, свързаност и здравеопазване.

По-голямата част от инвестициите ще бъдат насочени към подобряването на ежедневието на живущите в българските градове и техните околности. За първи път помощта ще се базира на стратегии, съчетаващи различни видове инвестиции и приоритети за устойчиво градско развитие, разработени от градските органи.  

Пряка роля в управлението на средствата от ЕС ще имат 39 градски центъра в България. От изключително значение ще бъде наличието на ефикасна администрация, която получава подкрепа. Дейността на центровете ще бъде насочена към устойчивото градско развитие, нисковъглеродната икономика, енергийната ефективност на сградите, интегрирания градски транспорт, социалната и образователната инфраструктура и туризма. 

Във всяка програма са определени редица амбициозни цели, които трябва да бъдат постигнати до края на програмния период, а именно:

По програма „Околна среда“:

Обслужване на 1,5 милиона души допълнително чрез подобрено третиране на отпадните води;
Обслужване на 200 000 души допълнително чрез подобрени водни доставки;
285 000 тона по-малко отпадъци, насочвани към сметища;
По-чист въздух за 1,3 милиона души;
4,4 милиона хектара с видове и местообитания по НАТУРА 2000 с подобрен природозащитен статус;
Защита от наводнения и намаляване на риска от свлачища за 2,8 милиона души.

По програма „Региони в растеж“:

•  По-добро качество на живот и развита градска среда в средноголеми и големи български градове чрез балансирано териториално развитие на 39 градски центъра;   

По-голяма енергийна ефективност както на обществените, така и на жилищните сгради в малките градове и техните околности;

•  Повече обществени органи и частни предприятия ще получат безвъзмездни средства и финансови инструменти за градско развитие, енергийна ефективност, туризъм и културно наследство;

•  По-екологичен, мултимодален и устойчив градски транспорт;

По-слабо изразен сезонен характер на българския туризъм;

•  Увеличаване на населението, обхванато от ефикасно и по-достъпно здравеопазване, социална и културна инфраструктура;

• По-голям дял на модернизираните образователни учреждения;

•  По-голям дял на социалната инфраструктура за текущия процес на дезинституционализация на деца и възрастни в България.

Оперативна програма „Околна среда“ - разбивка на бюджета:

Обща стойност (в т.ч. национално съфинансиране):                           €1 770 381 345

Общо средства от ЕС:                                                                          €1 504 824 141

Общо средства от ЕФРР:                                                  €   371 204 258

Общо средства от Кохезионния фонд:                            €1 133 619 883 

Оперативна програма „Региони в растеж“ – разбивка на бюджета:

Обща стойност (в т.ч. национално съфинансиране): € 1 543 182 113

Общо средства от ЕС (ЕФРР):                                  € 1 311 704 793

През август 2014 г. Комисията прие партньорското споразумение с България, в което бяха посочени инвестиционните приоритети за периода 2014—2020 г. и беше определена стратегията за оптимално използване на наличното финансиране от ЕС. 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.