Вие сте тук

Младите доброволци от Варна и журналистът Христо Христов получиха Гражданската награда на ЕП за 2014 г.

петък, 23 Януари, 2015 - 15:31

Днес на официална церемония в Народното събрание беше връчена Гражданската награда на Европейския парламент за 2014 г. на лауреатите от България – младите доброволци от СУПЦ „Анастасия д-р Железкова“ (Варна) и журналиста Христо Христов. Събитието бе организирано от Информационното бюро на Европейския парламент в България в партньорство с Народното събрание. Лауреатите бяха приветствани с овации от депутатите в НС в пленарната зала, след което председателят на Народното събрание Цецка Цачева се срещна лично с тях.

В своето обръщение към отличените по време на церемонията г-жа Цачева приветства лауреатите и изрази своето уважение към тези, които са успели в един конкурентен дух заедно с всички други номинирани от европейските държави, да бъдат отличени с Гражданската награда на Европейския парламент.

Приветствия към лауреатите поднесоха членовете на националното жури Илияна Йотова (С&Д) и Емил Радев (ЕНП), които заедно с Илхан Кючюк (АЛДЕ) гласуваха и предложиха на европейското жури техните кандидатури.

Д-р Андрей Ковачев (ЕНП) представи своите мотиви да номинира Христо Христов за наградата, като след това му връчи и почетния медал. „Христо Христов с дейността си на разследващ журналист отстоява от десетилетия свободата на словото, съвестта и свободата на информираност и изразяване на мнение, дори когато изразената гражданска позиция е неприемлива за част от обществото“, подчерта г-н Ковачев.

Момчил Неков (С&Д), чиято номинация са доброволците от СУПЦ Варна, им връчи почетния медал и поздрави младежите за проявената от тях самоотверженост и съпричастност към пострадалите при наводненията. Взаимопомощта и доброволчеството са израз на активен ангажимент и участие в обществения живот, като същевременно спомагат за социалното приобщаване; неслучайно през 2014 г. в България има около 80 хиляди доброволци, допълни Неков.

Цецка Цачева връчи плакет на Народното събрание на Христо Христов и директора на Социалния учебен професионален център – Варна, Пламен Петров.

Сред гостите на официалната церемония бяха министри, български членове на ЕП, членове на Народното събрание на Република България, посланици на държави членки на ЕС и представители на чуждестранни дипломатически представителства в България, представители на институции, неправителствени организации.

От 2008 г. насам Европейският парламент присъжда ежегодно Наградата за европейски гражданин. Тя е под формата на почетен медал и има символично изражение. Наградата се присъжда на граждани и организации, които са допринесли за насърчаване на по-доброто взаимно разбиране и по-тясната интеграция между гражданите на ЕС или за улесняването на трансграничното и транснационално сътрудничество в ЕС. До момента 80 граждани и организации са удостоявани с тази престижна награда.

През 2014 г. общо 47 лауреати стават носители на почетния медал на Наградата. Те бяха определени от европейско жури, председателствано от заместник-председателя на ЕП Силви Гийом (С&Д), в състав: заместник-председателите на ЕП Оли Рен (АЛДЕ); Илдико Гал-Пелц (ЕНП), Димитриос Пападимулис (ЕОЛ/СЗЛ) и Ришард Чарнецки (ЕКР), Енрике Барон Креспо и Ханс-Герт Пьотеринг (бивши председатели на Европейския парламент), Жозе Мануел Барозу (бивш председател на Европейската комисия) и Ханес Свобода (бивш евродепутат).

На 25-26 февруари всички носители на Наградата ще се срещнат в Брюксел на съвместно събитие, където председателят на Европейския парламент Мартин Шулц ще им връчи почетни дипломи.

През 2013 г. двама българи бяха сред 43-мата лауреати на Наградата за европейски гражданин на ЕП – покойният акад. Валери Петров и д-р Милен Врабевски. През 2012 г. Гражданската награда на ЕП бе присъдена на 37 души, сред които и Петър Петров, механик на кораба „Коста Конкордия“, който помогна за спасяването на множество пътници и членове на екипажа при потъването на кораба.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.