Вие сте тук

Виктор Соловейчик, Йонко Грозев и Таня Куцарова – Христова са кандидатите за български съдия в ЕСПЧ

сряда, 22 Октомври, 2014 - 13:36

Правителството определи Виктор Соловейчик, Йонко Грозев и Таня Куцарова - Христова за кандидати за български съдия в Европейския съд по правата на човека. България трябва да представи до 3 ноември т. г. своите кандидати пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която ще направи окончателния избор, съобщава правителствената пресслужба.

Изборът за български съдия бе проведен на няколко етапа – допускане по документи на кандидатите, писмен тест на английски и френски език, публично събеседване с издържалите теста и оценяване, класиране и обявяване на одобрените кандидати. Сформирана бе комисия по провеждане на избора, която се състои от експерти по международно публично право в областта на правата на човека и с доказани познания по английски и френски език. Писменият тест по съответните езици се проведе на 7 октомври. Събеседването с допуснатите кандидати се проведе на 8 октомври и беше публично.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.