Вие сте тук

Позиция на граждани и организации относно Проект на ПМС за създаване на Национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г

сряда, 30 Март, 2016 - 16:20

Група организации на гражданското общество, академичната общност и граждани със съществен принос към европейската интеграция на България проведохме дискусия по предложения за обсъждане проект на Постановление на МС за създаване на Национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.  Обобщение на дискусията беше изпратено до Премиерът и заинтересованите вицепремиери и министри на 21 март, а сега го публикуваме цялото тук:

ДО:
г-н Бойко Борисов,
Министър-председател на Република България

Копие:
г-жа Меглена Кунева,
Заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
г-н Томислав Дончев,
Заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика
г-жа Румяна Бъчварова,
Заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи
г-н Даниел Митов,
Министър на външните работи

Уважаеми господин министър-председател,
Група организации на гражданското общество, академичната общност и граждани със съществен принос към европейската интеграция на България проведохме дискусия по предложения за обсъждане проект на Постановление на МС за създаване на Национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.  С настоящето представяме на Вашето внимание резултата от тази дискусия:

Споделяме изнесения в доклада към проекта на ПМС аргумент, че е „необходима силна координационна структура, която да изпълнява единствено и само функции по подготовката“ и  по провеждането на Председателството на Съвета на ЕС. Въпреки това, бихме искали да споделим безпокойство относно невъзможността предложения координационен механизъм да осигури успешно провеждане на Българското председателство на Съвета на ЕС. 

Съставът на предложения за създаване Щаб е твърде неясен и следва задължително да се прецизира по прозрачен и аргументиран начин. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.5 т.1 се предвижда участие  на „по един представител (политическо ниво), посочен от президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, заместник министър-председателите, министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, министъра на културата, министъра на регионалното развитие и благоустройство“. В тази връзка считаме, че липсва определение на „политическо ниво“ по отношение на президента, председателя на НС и заместник министър-председателите. По отношение на заместник-министър председателите следва да се отбележи, че съгласно чл.19 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация „заместник министър-председателите формират политически кабинети, включващи съветници, експерти и технически сътрудници”. Следва да се отчита и разпоредбата на чл.28 от ЗА, съгласно която съветниците не могат да изпълняват функции на управление. В предложения текст не се изяснява дали г-жа Румяна Бъчварова следва да номинира двама представители (на политическо ниво) в качеството си на заместник министър-председател по коалиционната политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи. 

Ако  работата на създадените с ПМС 425 от 2015 г. тематични групи (в състав от около 50 души от различни институции) се ограничава от многобройния състав и ежедневната им ангажираност, то „рискът липсата на добра координация и сътрудничество да доведе до провал на организацията и загуба на постигнатите резултати“ и по отношение на Щаба не е отстранен.

Начинът, по който е структуриран Щабът, поставя под съмнение възможността той да изпълнява функциите по координация по-добре от Съвета по европейските въпроси, създаден с ПМС 85 от 2007 г., който би могъл да създаде формат „председателство” и да провежда нарочни заседания, посветени на темата. При това процедурата за вземане на решения в Съвета е утвърдена и има  работеща практика.

Особено безпокойство предизвиква създаването на нова административна структура (Център) с ограничен времеви мандат. Следва да се има предвид, че за да заработи изцяло нова административна структура, както българският опит показва, при най-добра мобилизация, са необходими не по-малко от 18 месеца, което в контекста на поставените цели я прави безсмислена. Считаме, че Устройствен правилник на институция, на която са възложени множество координационни функции по отношение на  широк спектър органи на изпълнителната власт, следва да бъде приет с Постановление на МС.

В допълнение, съществуват твърде много неясноти и противоречия във функциите на Центъра, например:

  • „5.         актуализира списъка на Екипа на Председателството в контакт със съответните институции“. Документът, предвиждащ създаване на екипа на Председателството, е Планът, приет с РМС 580./2015 г, но той не указва реда на формиране на екипа, както и органа, който го създава, а това очевидно не е Центърът или по-скоро неговият директор, следователно не би могло да се възлагат и функции по актуализация.
  • Не е възможно Центърът, „съвместно с Министерството на външните работи, да отговаря за осигуряването на допълнителен персонал в дипломатическите мисии на Република България“, тъй като Законът за дипломатическата служба възлага това правомощие на министъра на външните работи.
  • Съмнително е доколко, в рамките на кратките срокове, Центърът ще съумее да осигури професионален пресцентър на Председателството, който по своята същност е международен пресцентър. Липсата на опит може да създаде и сериозни проблеми с акредитацията на журналистите.
  • Предвижда се използването на спонсори, но никъде не е казано при какви условия това следва да стане, за да има пълна прозрачност и за да се избегне  потенциален конфликт на интереси.
  • Не са съобразени изискванията на Закона за държавния протокол и редица други.
  • Не е ясно как ще се осигурят държавни служители  поне за ръководните длъжности в Центъра.
  • Предвидено е по-високо възнаграждение за служителите в Центъра, без да е основано на изпълнението и натовареността, а единствено на работата им във връзка с Председателството. Припомняме, че подобен подход нанесе множество поражения в миналото и в крайна сметка доведе до отказ на част от  администрацията да сътрудничи на т.н. „привилегировани” служители, което в тази ситуация е недопустимо. 

Предвид изложените аргументи, призоваваме, преди да се предприеме създаване на нови структури, да се проучат възможностите (вкл. ресурсно и нормативно) на вече съществуващи такива или в АМС и/или в МВнР, вкл. и в контекста на  опита на МВнР за създаване на нарочна структура за осигуряване на Председателството на ОССЕ през 2003 г.,  adhoc организация за провеждането на българско председателство на ПСЮИЕ (2015-2016) и Комитета на министрите на Съвета на Европа(2016 г).   Този опит може да се използва, независимо какво ще е политическото решение за мястото на тази нарочна структура, още повече, че тя ще може да ползва ресурсите на общата администрация на структурата, в която се създава.

Бихме искали да предложим да се обмисли регламентиране на работата с доброволци. За целта е необходимо:

  • да се разпишат конкретни дейности, за реализацията на които ще се разчита на усилията на доброволци, както и да се определи институция или звено от администрацията, които да отговорят за координирането на доброволческите дейности;
  •  Да има предварително определени периоди на заетост на доброволците в процеса на подготовка и по време на реализация на Председателството;
  • Да се разработят механизъм и правила за подбор на доброволци;
  • Да се планират целенасочени и концептуални обучения за доброволците, които ще вземат пряко участие в процеса.

В заключение искаме да изразим своята загриженост относно липсата на разпоредби, гарантиращи прозрачността и отчетността на дейностите, свързани с подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС. Смятаме, че трябва да се осигури максимална прозрачност, отчетност и гражданско участие при планиране на бюджетите и стратегиите за подготовката и провеждане на Председателството с оглед защита на обществения интерес.

Като представители на гражданското общество, ние сме убедени, че успешното Българско председателство на Съвета на ЕС е историческа възможност за реален български принос в постигането на споделените цели на ЕС, шанс да докажем потенциала на България в процеса на вземане на решения на европейско ниво. При ограничения ресурс, с който разполага държавата, голямото закъснение в старта на подготовката и липсата на опит,  необходимо е националните усилия да са максимално ефективни и целенасочени. Обръщаме се към Вас с тази обща позиция, защото предложеният механизъм не съумява да ни убеди, че е налице такъв подход. Надяваме се, че приложените от нас аргументи ще спомогнат за преосмисляне на подхода и формулиране на по-целесъобразни мерки, които ще бъдат предприети и след широко обществено обсъждане.

 

С уважение,

Портал „Европа“
BlEUprint
MoveBG
Български център за нестопанско право
Европейски институт
Клуб „Европеистика“
Форум гражданско участие (мрежа от 120 активни граждански организации от цяла България)
Институт за икономическа политика
Института за европейски политики

 

 

 

София,  21 март 2016 г.

 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.